RESPONSE зад кадър: Как децата се учиха да реагират в момент на криза
Когато говорим за защита при бедствия, обикновено си представяме пожарникари, техника и действия в реална ситуация. Но подготовката започва много по-рано – в класната стая.
И понякога започва с най-простите неща. Какво да направиш при земетресение. Как да реагираш, ако усетиш дим. Как да запазиш спокойствие, когато около теб има паника.
С точно такива ситуации бяха свързани обученията за деца, проведени по стратегическия проект RESPONSE, финансиран по Програма Interreg VI-A ИПП България – Сърбия 2021–2027 с над 7,2 млн. евро.
В рамките на проекта през занятия за реакция при извънредни ситуации преминаха 3039 деца от различни области в България.
Обученията започнаха през март 2025 г. и постепенно обхванаха училища в Софийска област, Враца, Перник, Монтана, Видин и Кюстендил. Навсякъде подходът беше един и същ – децата да не слушат просто теория, а да разберат какво реално трябва да направят, ако попаднат в опасна ситуация.
В Божурище 170 деца от първи и втори клас в СУ „Летец Христо Топракчиев“ участваха в обучение, водено от представители на РДПБЗН – София и ГДПБЗН. Чрез беседи и презентации учениците научиха как да реагират при пожар, земетресение и наводнение, а в края на срещата получиха и материали, свързани с безопасното поведение при бедствия.
Подобни обучения се проведоха и в Костинброд, Елин Пелин, Перник, Видин, Кюстендил и още редица населени места. В някои училища децата задаваха десетки въпроси. В други с интерес разглеждаха пожарните автомобили или участваха в практически упражнения.
Един от най-запомнящите се моменти беше във Враца, където около 200 деца от ОУ „Иванчо Младенов“ участваха в учебна евакуация. Само за няколко минути учениците организирано напуснаха сградата, като покриваха устата и носа си с влажни кърпи – точно както трябва да се действа при реална опасност от дим и пожар.
В област Монтана обученията обхванаха над 500 деца и се проведоха в училища в Берковица, Долни Цибър, Чипровци, Лом и Брусарци. Чрез презентации, практически ситуации и разговори учениците научиха как да реагират при различни бедствия и какви са най-важните първи действия.
Особено внимание по време на срещите беше отделено и на идеята за семейната раница за бедствия – нещо малко на пръв поглед, но изключително важно в ситуация, в която човек трябва да реагира бързо.
Но вероятно най-важното в тези обучения беше друго.
Децата не приемаха темата като „урок“. Те слушаха внимателно, задаваха въпроси, споделяха свои истории и реагираха с много по-голяма сериозност, отколкото възрастните често очакват.
Именно там се вижда и смисълът на подобни инициативи – че културата на готовност започва рано. Не в момента на кризата, а много преди това.
Зад кадър на тези обучения останаха оживени класни стаи, детско любопитство и много усмивки. Но остана и нещо по-важно – увереността, че подготовката може да започне навреме и че сигурността се изгражда стъпка по стъпка, още в училище.
