Форум „Съхрани и предай“: когато идеи, хора и наследство се срещнат

Камък по камък: Наследство без граници

В средата на април 2026 г. Вършец за няколко дни събра хора, които по принцип рядко стоят на едно място и говорят за едни и същи неща – местни власти, културни експерти, краеведи, хора от туризма, неправителствения сектор и бизнеса. Общата тема беше културното наследство, но разговорите много бързо излязоха извън обичайното „как да го съхраним“. Защото въпросът вече е и какво правим с него оттук нататък.

Как една крепост, музей или археологически обект да не останат просто място, което туристът разглежда за половин час и подминава? Как историята да се превърне в причина хората да останат по-дълго, да се върнат отново и да свържат региона с нещо повече от една снимка? Именно около това се завъртя четиридневният туристически форум „Съхрани и предай“, проведен по проект „Културно-историческото наследство на трансграничния регион като двигател на интегрирания устойчив туризъм“ (BGRS0200011 – CULTURolling STONES), съфинансиран от Европейския съюз по Програма Interreg VI-A IPA България – Сърбия 2021–2027 с общ бюджет над 1 млн. евро.

Проектът обединява град Пирот, Община Монтана, Агенцията за развитие на Северозападна България – Монтана и Музей „Понишавље“ в Пирот. Идеята е културното наследство от двете страни на границата да започне да работи като общ туристически разказ, а не като отделни обекти, които съществуват сами за себе си.

Форумът беше организиран от Агенцията за развитие на Северозападна България и събра близо 90 участници от България и Сърбия. Още с откриването кметът на Община Монтана Златко Живков и ръководителят на проекта от сръбска страна Мария Джошич очертаха една доста ясна посока – регионът да се развива като свързано пространство, в което културата и туризмът се допълват, а не се развиват поотделно.

След това разговорите тръгнаха в различни посоки – как се опазва културно наследство от двете страни на границата, как историческите обекти могат да бъдат използвани по-смислено и как посетителите вече не искат просто информация, а преживяване.

Темата за Новия европейски Баухаус също присъстваше естествено в дискусиите. Не като абстрактна европейска концепция, а като идея, че едно място трябва да бъде едновременно устойчиво, красиво и използваемо – не просто запазено, а живо. И точно там разговорът стана най-интересен – как една крепост да не бъде само „обект“, а място за събития, изложби, срещи и културен живот, както и как дигиталните инструменти и интерактивните елементи могат да накарат хората не просто да слушат историята, а да я преживеят.

Важна част от форума бяха и посещенията на обекти във Вършец и Берковица. Там разговорите естествено излязоха извън залата и продължиха на място – сред реални примери за опазване и социализация на културното наследство, където най-добре се вижда смисълът на подобни срещи.

Защото през тези четири дни не се обменяха само идеи. Създадоха се нови връзки между хора и организации, които започват да мислят за региона Монтана–Пирот не като за две отделни точки на картата, а като за общо пространство с общ потенциал. 

Именно там започва и истинската стойност на подобни проекти – когато културното наследство престане да бъде просто спомен от миналото и започне да се превръща в част от бъдещето на региона.