Какви са реалните нужди на пограничните региони и къде трябва да бъде насочена подкрепата през следващите години? Това бяха въпросите, около които се обединиха дискусиите по време на първите регионални консултации за подготовката на новата Програма Интеррег България – Сърбия 2028–2034 г., проведени във Видин (25 февруари) и Кюстендил (6 март).
Срещите събраха на едно място представители на местната и областната власт, държавни институции, неправителствени организации, образователния сектор и бизнеса. Разговорът беше открит и конкретен – фокусиран не толкова върху общи рамки, колкото върху реални проблеми и възможни решения.
Една от темите, които ясно се откроиха и в двата града, беше демографската картина – застаряващо население, обезлюдяване и недостиг на работна сила. Участниците бяха категорични, че без инвестиции в хората – чрез по-добри социални и здравни услуги – устойчивото развитие на регионите остава трудно постижимо. В този контекст се обсъдиха и по-гъвкави модели за предоставяне на медицинска помощ, особено в по-малките и отдалечени населени места.
Паралелно с това вниманието беше насочено и към теми, свързани със сигурността и устойчивостта – подготовка за кризи и бедствия, управление на водните ресурси и справяне с недостига на вода в определени райони. Участниците очертаха необходимостта от по-добра инфраструктура и координация, както и от решения, които комбинират опазването на околната среда с икономическо развитие.
Не по-малко внимание беше отделено на потенциала за развитие – култура, креативни индустрии, младежки инициативи и нови форми на сътрудничество. В този контекст програмата Интеррег беше разпозната като важен инструмент за създаване на партньорства и за реализиране на идеи, които трудно биха се случили без трансгранично сътрудничество.
Практическите предизвикателства също не останаха извън разговора. Участниците открито поставиха въпроси, свързани с административната тежест, сложността на процедурите и най-вече – трудностите при намиране на партньори. Сред предложените решения бяха създаването на по-лесни механизми за свързване между организации, включително онлайн платформи и тематични срещи, както и по-ранна подкрепа за кандидатите при разработването на проектни идеи.
Проведените консултации показаха ясно едно – когато разговорът започне навреме и включи хората от територията, се очертават по-ясни и реалистични посоки за развитие. Събраните идеи и предложения ще бъдат използвани при формулирането на бъдещите приоритети на програмата, така че тя да отговаря на конкретните нужди на пограничните региони и да създава реален ефект за хората и бизнеса от двете страни на границата.
